Голямата зала бе едно от най - странните и великолепни места в целия замък.
Обикновено бе осветена от хиляди и хиляди свещи, които се носеха на средна височина над четири дълги маси, където седяха учениците. Всеки дом имаше своя маса, като всяка от тях бе подредена с блестящи чинии и чаши. В дъното на залата имаше още една дълга маса, където седяха учителите. Тук - там между масите понякога блестяха като замъглено сребро духовете бродници. Трудно беше да се повярва, че някъде горе имаше таван и че Голямата зала не е отворена към небесата, но таван имаше - той просто бе омагьосан да прилича на небето навън.
А при наближаващ празник учителите винаги се заемаха с подходяща украса...
Обикновено бе осветена от хиляди и хиляди свещи, които се носеха на средна височина над четири дълги маси, където седяха учениците. Всеки дом имаше своя маса, като всяка от тях бе подредена с блестящи чинии и чаши. В дъното на залата имаше още една дълга маса, където седяха учителите. Тук - там между масите понякога блестяха като замъглено сребро духовете бродници. Трудно беше да се повярва, че някъде горе имаше таван и че Голямата зала не е отворена към небесата, но таван имаше - той просто бе омагьосан да прилича на небето навън.
А при наближаващ празник учителите винаги се заемаха с подходяща украса...