Как се пише хубав "РоулПлей" тук!

Разбира се, важно е да пишете правилно, но ще ви спестим уроците по български език и ще ви кажем, че за всички ни е по-добре, ако си проверявате постовете, когато не сте сигурни. Особено ако роулплейът ви е част от учебен урок или някакво състезание – най-често дуели или куидич – правописът винаги е едно от нещата, които се оценяват, когато са на ниво. Изпуснати запетайки, пълни членове, неправилна употреба на тирета, кавички и елементарни правописни грешки са нещата, които най-често отблъскват проверяващите. Същите обаче са склонни и да разберат кои грешки се допускат от бързане и да бъдат милостиви, когато е необходимо.
В общи линии има много сайтове в интернет, които могат да ви помогнат с това, ако не се чувствате комфортно с дадена дума, а и повечето браузъри вече разполагат с проверка на текста, така че нямате извинения да пишете с грешки.

Нещото, което най-много обърква четящите са двусмислията. Разбираме, че понякога когато пишете, самите вие много ясно разбирате какво имате предвид, но понякога е трудно за четящия. Най-често се случва от не поясняване на събитието. Например: „Дейвид се обърна към Итън, но не му остана време за реакция. Проклятието го удари право в гърдите.“ Но кого е ударило не е ясно. И да, възможно е да се уточни със следващото изречение, но много хора обичат да завършват постовете си с такива „отворени“ краища, оставящи следващият да се чуди какво точно се случи. Това се поправя лесно и с повече практика и правилен словоред. Опитвайте се да подреждате думите си така, че да става ясно какво се случва на кого и как.

Повторенията са следващото нещо, което много натежава в един текст. Безкрайното повтаряне на една и съща дума изморява дори самият пишещ. Най-често употребата на „то/тя/той“ е способна да убие четящия. Също е лесно поправимо и ако не се сещате как да го избегнете, просто потърсете синоним на думата, която искате да употребите.

Струпванията и изреждането на прекалено много прилагателни към едно и също съществително могат да бъдат досадни, въпреки че желанието ви е било точно обратното. Не е нужно да употребите хиляди пояснения за едно и също нещо в едно изречение. Имате цял пост, в който да го вмъкнете.

Не забравяйте да следвате собствените си логически връзки. Много често в процеса на писане ви хрумва някаква идея и тотално се изключва написаното до сега. Започнали сте с това, че героят ви е убийствено уморен, но изведнъж му хрумва да отиде да поиграе куидич. Опивайте се да уточнявате как и защо рязко променяте тонът на роулплейът, когато се налага.

Има още един вид повторение, което много натежава и това е повторението на един и същ вид изречения. Редуването на прости, сложни съчинени и сложно съставни съчинени изречения, за които сте учили в училище е ключово за добро РП. Понякога някои пишещи толкова се оплитат в някоя дълга мисъл, че изречението става безкрайно, а друг път подреждат десет прости изречения едно след друго, което просто звучи елементарно.

Не забравяйте и за това красиво нещо наречено „нов абзац“. Има случаи в които такъв не е необходим, дори за целият ви пост, но друг път не е зле да забравяте, че новият ред е равносилен на нова идея, доразвиване или ново развитие на тази, която вече развивате. Не продължавайте в същия абзац, като вече говорите за нещо различно, дори да е свързано с предишното доста пряко; не кликайте на ентера всеки път, когато имате ново изречение, въпреки че говорите за едно и също нещо.

Естествено, че има значение как поднасяте текста си - иначе нямаше да съществува възможност за удебеляване на шрифта или наклоняването му. Помнете обаче, че целта на тези различни качества на шрифта НЕ Е просто ей тъй - да е интересно и интригуващо; идеята е да се ПОДЧЕРТАЕ, да се ВНУШИ, да се НАБЛЕГНЕ на нещо определено.
Не прекалявайте с използването на тези опции, защото след като принципно би трябвало те да насочват вниманието към нещо дадено, което искате да отбележите, ако ги има навсякъде, изобщо няма да се отчете онова, което сте целели да внушите или да се запомни.

Някои основни "правила" - често използвани промени на шрифта в книгите:
Удебелен: Използва се по-рядко и за да се постави наистина сериозно ударение върху някаква дума или израз. Не е хубаво да се използва върху цели изречения, само върху онази част, която е наистина важна. Заради учебниците думи в болд малко клонят към нещо, което авторът иска да научите, да ви го преподаде, което определено не е приятен ефект. Във форума ще забележите, че много подребители обичат да удебеляват пряката реч на героите си, за да я отделят от останалата част от текста.
Наклонен: Обикновено се използва, за да се покаже, че изречението е нечия МИСЪЛ или неизказани думи, които обаче са били на върха на езика. Когато има италик И кавички, обикновено това значи, че човекът си СПОМНЯ нещо.
Наклонен шрифт се използва и за насочване на вниманието на читателя към ОПРЕДЕЛЕН израз или дума, защото имат важно значение за смисъла на текста.
Третата основна цел би била да се покаже ирония, сарказъм, лъжа, нещо от този род - някакъв вид наклонение на гласа или идеите на героя, които се долавят само ако репликите му се чуват, изказани с определен ТОН НА ГЛАСА.
Подчертан: Няма много смисъл да се използва в обикновено РП, освен ако не искате да извадите очите на човека с нещо, което не бива да пропуска, защото цялата идея на текста ви зависи от него. Въпреки това някакси напомня на заглавие, подточка в план или нещо от този род, затова се опитвайте да използвате наклонен шрифт вместо него.
Задраскване: Не особено приятно за очите, така че го ползвайте по-рядко. Обикновено служи, за да се покаже, че героят си е мислел нещо, но го е отхвърлил почти в същия момент. Създава комичен ефект.
ГЛАВНИ БУКВИ: Полезни, когато искате да покажете крещене - било то на героя или на автора по адрес на нещо или някого. Иначе ги избягвайте.
Различен размер: Изобщо не е приложимо в нормален текст. Евентуално може да се използва за заглавия, важни забележки или нещо от този род.

Шрифтове:
Имате избор на шрифтове, никой не ви задължава да използвате който и да било от тях. И все пак се препоръчва да изберете един и да се стараете да пускате поне РП-тата си само в него... или най-малкото всичките ви постове в едно и също РП да са само в него. Иначе дразни очите.
Пък и, от друга страна, шрифтът може да е нещо, по което да ви познават...

Цвят: Старайте се да не го използвате в обикновен текст. Не би станало ясно точно какво се опитвате да направите чрез него. Базовият (черен на светъл фон) е най-удобен за четене така и така.

Става въпрос за неща, които, както повечето качества на човека, НЕ СА ВРОДЕНИ. Никой не ви казва, че трябва от първия си пост да сте новата Дж. К. Роулинг или новият Дж. Р.Р. Толкин или нещо подобно. Уникалният личен стил идва с опита, с практиката.

Въпреки това ще се направя на голям ум за момент и ще дам няколко малки съветчета за оформяне и стил:
НАЙ-ВАЖНОТО е още съвсем в началото - създаването на героя ви.
Повечето хора правят глупавата грешка да пуснат герой, който чисто и просто изглежда готин или пък на характер е точно копие на някого от книга, филм, анимация, т.н. Това е на първо място глупаво - вярвайте ми, хората са жадни за малко оригиналност, нещата по телевизията и в повечето книги са ужасно изтъркани и е много трудно и на едно добро нещо да случиш. Но специално за ВАС няма НИКАКВА ПОЛЗА да направите нещо такова. Може да се кефите максимално на някакви други персонажи или много да искате да създадете някого, на когото всички ще се радват... Но не е важно как е ОПИСАН героят, а какво направите ВИЕ с него.
ИДЕЯТА (отнесох се, а?) е следната: измислете си и вкарайте персонаж, с който можете да се свържете. Мъж, жена, бедняк, богаташче, глезен, скромен... Няма значение. Не е нужно да е ВАШЕ КОПИЕ или нещо подобно, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да сте способни поне мъничко да се идентифицирате с него, да го РАЗБЕРЕТЕ. В противен случай, дори да сте невероятно надарени, няма да родите нищо, с което да ви запомнят; чисто и просто трябва героят ви да е онова, което може да накара душата ви да трепне, за да е способен да накара и останалите да го следят и харесват.

СЛЕД ТОВА идва... да го наречем "изборът" на стил.
Не позволявайте на никого да ви разправя, че нямате право да копирате стил. ЕСТЕСТВЕНО, че в началото ще клоните към стила на някого - Роулинг, Вазов, Нора Робъртс... няма значение. Онези автори, които най-много харесвате и най-много сте чели, ще ви повлияят силно. Пък и НЯМА НАЧИН да почнете да пишете и изведнъж да сте оригинален - все пак, не тръгвате по непроправен път, а по такъв, който от активност вече е асфалтиран като магистрала. Така че не се опитвайте още в началото да станете новият Моцарт на литературата.
С писането обаче нещата се променят. Вероятно ще пробвате няколко стила един след друг, ще вземете онова, дето ви харесва от любимите ви писатели, и ще го комбинирате. Важното е обаче на някакъв етап да погледнете нещата си и да се осъзнаете кое НА ВАС ХАРЕСВА НАЙ-МНОГО и да наблегнете на него. Ако, например, ви кефи да правите дълги описания на природата, давайте. Може да изгубите един-двама читатели, които не са фенове на зеленото и естественото, но ще спечелите други ВЕРНИ такива, които ще познават кой сте още по първите пет думи в поста. Просто чувствайте отвътре кое най-много ви радва в писането и го отделете като свое, отгледайте си го и си го хранете, докато не порасне. (Например: "нещото" на Дона Медеор са дългите изречения, които са адски забавни, адски НЕ по темата и адски безсмислени. И също прекъсването на текста с разни коментари директно от автора, сякаш той присъства съвсем живо в текста.)

НЕ ПИШЕТЕ просто заради писането. ПИШЕТЕ, защото го ИСКАТЕ.
Няма никакъв смисъл от постове, в които няма вдъхновение. А вдъхновението не идва, както го гледате по филмчетата - с удряне с тухла по главата. Няма нужда да се кланяте на Зевс и да го чакате като второто пришествие... Вдъхновението идва: когато обичате ГЕРОЯ си, привързани сте към него; когато ТЕМАТА ви е интересна; когато ИМАТЕ идея за точно този въпрос. А когато има муза, постовете ви стават триста пъти по-готини, дори да имате сто грешки вътре, дори да не сте писали почти нищо... Вярвайте ми, разбира се; аз мога да позная вече има ли вдъхновение буквално от първите пет думи на поста.
Във връзка с това - просто ИЗБИРАЙТЕ РП-тата си. Не пишете някъде, защото се иска... или поне не и преди да намерите начин да го направите интересно ЗА СЕБЕ СИ; оставете ги другите. Организирайте си истории, които ви кефят; а в часовете извъртайте нещата на 180 градуса - така, че да ви забавляват ВАС, никой преподавател няма да ви се скара, ако сте писали, че срутвате половината кабинет или правите женски бой в кал в средата на стаята, стига магията, например, да е направена или съответно исканото задание да е изпълнено.

НЕ мислете поста с часове.
Когато видите РП-то и усетите, че темата ви е интересна, просто кликнете на "Отговори" и почнете да пишете. Може да се окаже, че сте се забили на майна си райна, че половината ви пост не е по темата... Но пишете го - ТАКА, КАКТО ВИ ИДВА. Никой текст не се получава по-добре, ако разсъждавате върху него пет часа, ПРЕДИ да го напишете. Пък като сложите последната точка, ако искате, едитвайте петнайсет пъти.

Сега, не искам да ме разбирате погрешно. Колкото и гадно да звучи, факт от живота - някои хора ги бива да пишат, някои - не. Някои са по-добри в рисуването, в музиката, във фотографията... Няма НИКАКВА логика да мислите, че ако не ви идва отвътре, можете с часове да се упражнявате и тогава да стане прекрасно - трябва да я има искрицата. ОБАЧЕ... тя не идва даром. И вие не можете да знаете дали я нямате, докато не пробвате. И докато не се отдадете на практика. Никой не рисува перфектно първия път, когато почва; и никой писател не е написал най-най-големия си шедьовър от първия опит. Дали имате дарба или не ще се разбере... Но не и ако напишете два поста и после вдигнете ръце, казвайки си: "А, това не е за мен". Точно затова пиша тези съвети, макар да ми е ясно, че ако и един на 1000 ги прочете, пак ще е прекалено голям късмет. Опитвам се да помогна на онези, които може след една година да напуснат форума и да издадат книга. Опитвам се да дам някакви съвети като МЪЪНИЧКО по-опитен, но в НИКАКЪВ случай не перфектен или ветеран, защото познавам хора тук, които, ако хванат "перото" и издраскат набързо мислите си, могат да се прочуят по цял свят и могат да прославят и България.

Не мога да знам дали не сте вие. И ВИЕ не можете да го знаете, не и преди да положите малко старание.

Каквото и да си говорим, на 11 години човекът все още си е дете. Той не притежава умствения, интелектуален и психически потенциал, за да осъзнае комплексността и многообразието на чувството, наречено "любов". Макар и в доста случаи (особено при момичетата) физиологичното и биологичното развитие да започва в ранна възраст (тоест, често срещани са появи на вторични полови белези при деца на 10 и на 11 години, особено в зони с медитерански климат), умът, интелектът и психиката са все още дълбоко в инфантилен стадий.

На 11 години детето мисли за своя приказен свят, изграден от чудовища, комиксови герои, магии, Супермен, Дарт Вейдър, Хари Потър, слънчевите дни, лятото, морето, кикотещите се момичета, играчките, подаръците за Коледа, Дядо Коледа, Граф Дракула.
Всеки ден за него е свързан с нещо ново, на което детето реагира с широко отворени очи. На тази възраст детето е любопитно, откровено по един много чаровен начин, към майка си и баща си и към околните. На 11 години детето си мисли, че може да лети, че иска да стане Полицай като татко....или като Батман, ако щете. Светът на едно 11 годишно дете е цветен и изпълнен със събития, които то възприема по свръхестествен начин. Важните неща за него са белите, които то прави и за които може да си изпати, играта на криеница, куидич, ожулените му по цял ден колена, жадния поглед, с който попива ставащото около него...

Зная, че много от вас искат да дойдат и да започнат да пишат сложните любовни взаимоотношения между героите си още на 11, но това е някак невъзможно. И да, разбирам, че има такива, които са отгледани в по-специфични семейства и по някакъв начин са „по-пораснали“ от други и това е съвсем нормално, защото всички деца отрастват по различен начин и се сблъскват с различни трудности в различни етапи от възрастта си, но опитайте се да си спомните как изглеждаха учениците в първите книги. Макар и преживели различни неща, в тях имаше невинност и детска радост на коледните подаръци… опитайте се да си спомните своето собствено детство и какви неща всъщност ви вълнуваха на тази възраст. Това ще ви помогне много при изграждането на героя.
Тук държа да отбележа, че да имате 11 годишен герой е едно от най-хубавите неща, които могат да ви се случат като нов потребител. Ще растете заедно и ще разкривате всички неща в този форум, стъпка по стъпка. Много често е трудно да създадете изцяло пораснал герой, с цялостната му история от началото до края, а детския герой ви позволява да започнете с малко и да го развивате в процеса на учебните години, които ще прекараме заедно.
Позволете си да бъдете детски, непринудени, невинни, изпълнени с любопитство и любов към шоколада… примерно!
Не забравяйте и че някои от вас ще изберат героите ви да бъдат от мъгълокръвни семейства, а други ще идват от магически и това може да е колкото интересно, толкова и проблемно. Въпреки че самите вие знаете всичко и за магическия свят, и за мъгълският, то в случая с вашият герой това не е така! Не забравяйте, че магическия свят е скрит от мъгълския и самите магьосници рядко се интересуват от мъгълите, така че героят ви отраснал в магическо семейство едва ли знае какво е мобилен телефон и обратното – дете от мъгълско семейство би следвало да се изумява от всяко магическо нещо. Разбира се, златната среда е дете, което има един родител магьосник и един мъгъл…


Много ме съмнява поне едно 99 процента от вас да не са запознати с тоя животински вид. Докато в пубертета изобщо не ви дреме за Дядо Коледа, тогава откривате съвсем други работи. ЗНАЕТЕ кои са, няма нужда дори да ги споменавам, пределно ви е ясно, защото повечето в момента сте на тази фаза, а останалите... излизат, ама бавно и славно.
Е, в този форум освен деца има и точно пубери - по-нататък в курсовете, разбира се. И макар че имате свободата да казвате, че са различни от другите си връстници, няма никаква логика да ги описвате, като че ли са на тридесет и пет - нещо, което виждам толкова често, че просто не е истина.

Тийновете НЕ СЕ интересуват особено от света, освен от този, дето се върти покрай тях. Да, може да са благородни и да имат стотици добродетели, но една от най-отличителните черти на пубера е ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА себичност, която не е дори негова вина. Няма никакъв смисъл да пишете, че вашият човек не може да мисли за нищо друго, освен за нечие нараняване или за някоя генерална случка... при положение, че един нормален петнадесетгодишен хлапак мисли за храна и секс едно 80 процента от времето си, през останалото спи и сънува същото.
Тийновете НЕ са рационални, нито зрели. Знам, че е далеч по-забавно и интересно понякога да ги описвате като пораснали, но ЗА ДА пораснат, трябва ПЪРВО да минат през точно тая въздухарска фаза. Героят ви НЯМА КАК на четиринадесет вече да разбира всички емоции на останалите, да е напълно наясно с това какво е любов, да е опитен във всички материи и отношения с хората и да не прави нищо нелогично или глупаво. Точно ОБРАТНОТО - на четиринайсет, в зависимост от малкото оформени черти на характера, все още ще изтървате тъпи думи и без да искате ще обиждате хората; все още ще се нервите за глупости; все още ще си мислите, че ВСИЧКО е краят на света; все още един повей на вятъра ще ви е предостатъчен, за да се депресирате; все още ще се идентифицирате с някакъв идол или минимум някого от обкръжението си; НЯМА ДА СТЕ С ОФОРМЕНА ЛИЧНОСТ. Опитайте се поне да се съобразявате с това.
И само няколко думи за часовете - до 12-13 децата могат да са и много послушни и да си правят всичките магийки. От 14 нататък... просто няма ГРАМ логика да ми описвате как вашият герой прави всичко и не се опитва да клинчи от нищо, след като знаете, че ако майка ви ви накара да си оправите стаята, ще го отлагате поне пет дни и ще минат поне три скандала, преди най-сетне да станете и да го свършите, при това с триста часа мрънкане преди, по време и след.

Колкото до онова, от което СЕ интересуват тийновете - наистина не мисля, че трябва да давам детайли. И все пак... Естествено, на първо място... че даже на първите пет ще са сексът и любовта. За момчетата може би малко повече сексът, но няма да се изказвам тежко, защото не ми се е удавала прекрасната възможност да бъда момче, особено пък в пубертета. Вашите герои и героини, сладури, НЯМА да мислят през цялото време за бъдещето си и за кариера - те ще си намират само хора, по които да умират (пол, възраст, нищо няма значение... знаете си), хора, за които да изгарят, хора, които да свалят, и хора, които да ги пращат в толкова големи депресивни дупки, че и Сатурн да се плесне по челото.
Оттам нататък... музика, филми, бунтове, пиене... каквото хрумва във ВАШАТА главица и в тези на най-добрите ви приятели, това ще е и в ума на героя ви. И, признайте си, то определено не е свръх-зряло разсъждение върху жените, мъжете, бог и вселената.

Независимо къде са и в какви условия, тийновете са си... тийнове. Това се предопределя от биологията, не от магията, не от Хогуортс и не от учители или каквото и да било друго. Все пак всички сме изчели историята между Хари и Джини, Рон и Хърмаяни и прочие. Момичета, момчета, на 13, на 16, обратни, нормални, с прическа или без, голи, облечени, високи, ниски, дебели... пуберите си остават огромно количество хормони на едно място с гарнитура от нерационалност и егоизъм и напръскано отгоре внимателно с мъничко смях и хумор. Точка.
Правете ги такива, каквито са. И без това точно такива са така смешни, че само да ги сочиш с пръст и да се въргаляш по земята... вярвайте ми, няма да загубите и един читател, ако вземете да вкарате малко истина в постовете си...

Тук ще е въздържа от дълги коментари, защото който не е станал на 27 вече, не знае какъв още по-ужасяващ етап от живота е да си на двадесет и нещо и колко по-лесно беше да си останем пубери. Като цяло повечето от вас вече преминават през етапите, в които трябва да си изберете кариера и да се опитвате да разберете какво трябва да правите с живота си, но тези от вас, които са по-големи, със сигурност вече знаят, че нещата не са толкова лесни, колко звучат.
И да, порасналите вече могат да си правят каквото си искат в рамките на законите, разбира се, но не забравяйте, че и те имат своите трудности, къде професионални, къде любовни, с които се справят (или не се справят) благодарение на вече (що-годе) изградените си характери.

Добре, това е странно, как мога да говоря за реалистичност във форум за магия, нали?
Е, възможно е…
Моля ви, съобразявайте се, че дори магията не може да превърне хората в свръх-човеци. Тя НЕ МОЖЕ да победи природата, защото се води, все пак, част от нея. С други думи, опитайте се да вкарате поне МЪНИЧКО реализъм, пък било то и в измислен свят.

Разберете:
Това, че сте магьосници, не значи, че никога не се уморявате, че можете да правите всичко и че като се нараните, това не ви се отразява.
Това, че сте магьосници, не значи, че владеете света, времето и пространството.
Това, че сте в магическо училище, не значи, че ВСИЧКО е възможно и на всяка крачка ще се появяват разни неща, дето по никакъв начин няма как да са там, ако ще магията сама да се увие около себе си на петстотин ката.

В Клуба по дуелиране има правила, които забраняват категорично на човек от първи курс да използва магия за седми. Тогава защо, питам аз, във вашите РП-та се появяват разни единадесетгодишни мутантчета, които се дуелират с часове успоредно със седмокурсници, но не се изморяват, не ги боли от раните, нямат нужда от почивка после и въобще не се депресират, че са загубили. Ние наричаме това Пауърплей и той се конкретизира с всичко онова, което колкото и да ви се иска, героят ви не може да направи.

В магически свят границите са бая по-далеч, отколкото в нормалния, но все пак ги има. Опитайте се да не ги разширявате толкова безумно, че да се изгуби всякакъв смисъл и всякаква логика. Най-малкото, накрая вие ще останете с пръст в уста, защото всички могат да я играят тая игра и все ще се намери някой, който да ви бие, и то по толкова дразнещ начин, че да искате да метнете компа през прозореца...

Както стана ясно още в първото съобщение в тази тема, този форум не е като останалите и ви дава шансът да описвате в поста си действията и на другите герои. Установили сме, че за всички тук това е най-удачният начин. Така РП-то не се влачи и не трябва да се ограничавате от една реплика, а можете да водите цели разговори.
Вече ви посъветвахме да направите следното: да изчетете чуждият герой подробно и ако не сте сигурни как да боравите с него, да го обсъдите с другият потребител, за да ви е по-ясно и лесно.
Сега ще ви дадем и още няколко съвета, които съвсем ще ви помогнат да разберете как работи тази функция, които до сега бяха по-скоро като неписани правила.

1. В никакъв случай НЕ МОЖЕ да убивате чужд персонаж.
2. В никакъв случай НЕ МОЖЕ да наранявате тежко чужд персонаж, дори героят ви да иска да го направи. Разрешено е само в случаи, че сте обсъдили това с другият играч и сте взели общо решение как да го направите. Това изключва дребни спречквания, като това да се опитате да го препънете или да вържете с магия връзките на обувките му. Абсолютно сме склонни да повярваме, че някое дете дори би извършило подобна пакост.
3. МОЖЕТЕ да се държите зле към чуждите герои, ако това е поведението на вашият персонаж, но не се изнендвайте, когато те започнат да се държат зле и към вас. Слидеринци ще ме разберат най-добре, тъй като често се случва нов герой да реши, че иска да е нашият "Драко Малфой" и след това изведнъж се чувства зле, когато всички останали ученици се държат гадно с него, но е логично, нали?
4. НЕ МОЖЕ да се държите грубо и неуважително с професорите или поне не на висок тон. Всички знаем, че някои ученици не харесват дадени преподаватели и си шепнат зад гърбовете им колко са строги и какви гадни оценки им пишат, но никой не си е позволявал да ги обижда или унижава. Не забравяйте, че те са преподаватели и това би могло да се отрази МНОГО зле на цялостното ви преживяване в Хогуортс. Отново и тук може да има изключения, ако разбира се се уговорите със съответния преподавател. Все пак в тийнеджърските си години всички преминават през бунтарска фаза по един или друг начин...