Индекс
От Общата стая през две идентични врати от тъмно дърво, чиито сребърни дръжки бяха под формата на глава на язовец, се стигаше до спалните.
Отляво бяха тези на момчетата.
Изкачвате трите каменни стъпала и натискате красивата, хладна дръжка. Тежката врата се отмества, оповестявайки със скърцане за приближаването ви, и пред вас се просва дълъг коридор – целият в тъмен камък, по който тук-там блестят факлите в богато украсените си стойки.
В дъното е вратата, водеща към спалнята.
Помещението е широко и... ами... разхвърляно. В крайна сметка тук живеят момчета - винаги можете да настъпите хвърлен на пода чорап, да се спънете в нечия метла и дори да усетите изисканото ухание на торови бомбички.
Тук царуват тъмнооранжево, кафяво и черно. Подът е сложно украсен с мозайка от тъмни и светли плочки, а леглата две по две са разделени от високи мраморни колони. Покривките са богато извезани, меки и хладни, а в долния край на всяко легло стои нощното шкафче, на което можете да видите всичко – от учебник по трансфигурация през тесте избухващи карти, чак до бутилка бирен шейк (празна).
Голямата и прекрасна тайна на момчетата е помещението, в което се влиза директно от спалнята им и само от там (което значи, че могат да влизат само те – и чат-пат момичетата, които нищо не може да спре)– а то е заето от тъмна маса, около която са подредени удобни фотьойлчета, дълбок мек диван и дузина табуретки (научили се да се разхождат навсякъде, стигайки дори до коридора). Тук момчетата устройват купоните си – и ако си истински хафълпафец, със сигурност знаеш, че ако натиснеш третата тухла в средата вляво от портрета на пияния Озмънд, ще се появи долапче, пълно с бирен шейк, който никога не свършва.
Това, разбира се, не съм ви го казала аз.
О, не, в никакъв случай не съм го казала аз.
Отляво бяха тези на момчетата.
Изкачвате трите каменни стъпала и натискате красивата, хладна дръжка. Тежката врата се отмества, оповестявайки със скърцане за приближаването ви, и пред вас се просва дълъг коридор – целият в тъмен камък, по който тук-там блестят факлите в богато украсените си стойки.
В дъното е вратата, водеща към спалнята.
Помещението е широко и... ами... разхвърляно. В крайна сметка тук живеят момчета - винаги можете да настъпите хвърлен на пода чорап, да се спънете в нечия метла и дори да усетите изисканото ухание на торови бомбички.
Тук царуват тъмнооранжево, кафяво и черно. Подът е сложно украсен с мозайка от тъмни и светли плочки, а леглата две по две са разделени от високи мраморни колони. Покривките са богато извезани, меки и хладни, а в долния край на всяко легло стои нощното шкафче, на което можете да видите всичко – от учебник по трансфигурация през тесте избухващи карти, чак до бутилка бирен шейк (празна).
Голямата и прекрасна тайна на момчетата е помещението, в което се влиза директно от спалнята им и само от там (което значи, че могат да влизат само те – и чат-пат момичетата, които нищо не може да спре)– а то е заето от тъмна маса, около която са подредени удобни фотьойлчета, дълбок мек диван и дузина табуретки (научили се да се разхождат навсякъде, стигайки дори до коридора). Тук момчетата устройват купоните си – и ако си истински хафълпафец, със сигурност знаеш, че ако натиснеш третата тухла в средата вляво от портрета на пияния Озмънд, ще се появи долапче, пълно с бирен шейк, който никога не свършва.
Това, разбира се, не съм ви го казала аз.
О, не, в никакъв случай не съм го казала аз.
