Индекс
Едва една четвърт от учениците в "Хогуортс" успяваха да преминат сложния лабиринт от подземни тунели. Едва една четвърт знаеха паролата, която щеше да ги въведе в едно достатъчно мрачно и също толкова уютно местенце под земята. И тая една четвърт бяха слидеринци. Тяхна бе честта да се промъкнат през тесния тъмен тунел и да се озоват в пред камината на общата си стая.
Именно тая камина построена във формата на змийска глава, бе единственото нещо, което хвърляше каквато и да е светлина в огромното помещение, но както си личеше тя бе напълно достатъчна. Изключение правеше само тавана, пръскащ наоколо зловеща зелена светлина. Той, заедно с петоъгълната форма на стаята и духът - бродник, най - вероятно бяха единствените непроменени неща. Всичко друго - кой знае как беше изглеждало преди. А никой не знаеше откъде се бяха взели двата големи прозореца с тъмнозелени стъкла, през които не се виждаше нищо. Не проникваше и светлина. Говореше се, че зад тях се крият тайни проходи. Но никой не знаеше дали е истина.
Камината бе изключително оживено място. Такова я правеха поставените до нея удобни кресла, покрити с меки зелени възглавнички. Тук слидериннци често се събираха, за да побъбрят. Било то за куидичния мач или за предстоящ бал.
Понякога в разговорите се намесваше и духът-бродник, изгарящ от желание да разкаже на учениците какво е било училището някога.
А тъкмо зад креслата бяха поставени няколко масички, отрупани с писалищни принадлежности и свещи. Там сядаха учениците, които трябваше да наваксат с някое домашно. Или пък да напишат писмо. И най - вероятно да начертаят някой зловещ план, за някоя пакост. Такива си бяха слидеринци.
